Двадесет и шест Зографски мъченици

Loading Gallery

10 октомври
Повест за страданията на свети
Двадесет и шест Зографски мъченици
При царуването на византийския император Алексис Вука Мурздуфла, латинците с голяма войска завладяха Цариград и много градове и села на Византия.
Дълго време (1204-1261) Византийската империя беше под властта на латинците и се намираше в най-плачевно положение* 1. Така беше и след изгонването на латинците от Цариград през време на царуването на византийския император Михаил Палеолог (1261-1282). Притеснен отвсякъде, и като виждал усилените им приготовления, за да нападнат империята, Михаил Палеолог изпрати голяма делегация до Римския папа с доверителни собственоръчни писма, в които, между другото, се казваше: „За всичко, направено на вас от гордите скити (българите), ние не сме виновни, защото то стана по техния произвол, така че ние се страхуваме от тях. Като следваме добре Римската църква, ние и по-рано не сме преставали да вярваме, да изповядаме и да мислим както вас. Молим ви, прочее, да се притечете на помощ на нас, вашите единомишленици… Ако не побързате да ни помогнете и защитите, нашето име ще се заличи от земята и вие ще бъдете наказани за това от Вседържителя Бога.“
Когато пратениците пристигнаха в Рим, всички западни владетели католици се въоръжиха и решиха да тръгнат за Цариград, но не на помощ на Михаил Палеолог, своя единомишленик, а за неговото унищожаване. На път за Цариград те се нахвърлиха върху Атонската гора, наречена свята, и започнаха да преследват всички, които обитаваха там. Най-напред нападнаха Лаврата на свети Атанасий и предложиха на монасите да се съединят с тяхната латинска вяра и да влязат в общение с тях. Монасите, изплашени и не разбирайки добре апостолските слова: „Дайте място на гнева“, чрез един свой отлъчен свещеномонах се съгласиха, съединиха се с тях и но такъв начин спасиха живота си. По-късно тези монаси бяха изобличени и наказани от Бога1.
След това латинците отидоха в Иверската (Грузинската) лавра и поискаха от тамошните монаси и те да се съединят с тях. Монасите от този манастир не само не склониха на това, но изобличиха нечестивците и според думите на апостола2, ги проклеха за тяхното нововъведение. Беззаконниците, като чуха това, се разяриха и като извлякоха всички братя извън манастира, натовариха старейшините на кораб и заедно с него ги потопиха в морето. Така блажените монаси, за това, че не се покориха на беззаконниците, приеха мъченически и изповеднически венец. А по-младите от тях, родом от Иверия (Грузия), бяха откарани в плен в Италия, където им съблякоха монашеските дрехи, и ги продадоха на евреите.
От Иверската лавра латинците отидоха във Ватопедския манастир. Тук намериха само болни и престарели монаси и когато ги попитаха за другите, те им отговориха:
– Крият се в долините, из гъсталака, за да запазят вярата си и да не се осквернят с нечестивците.
След като избиха тези свети изповедници, латинците веднага се спуснаха в околността на манастира, и като намериха настоятеля и други монаси, отначало любезно ги увещаваха да станат техни единомишленици, но един от монасите им каза:
– По-добре на Христа да угодим, не на антихриста!
А те им отговориха:
– Нима ние не сме на Христа, а сме на антихриста?
Светецът им отвърна:
– Да, защото всеки, който се противи на Христовото Евангелие, е антихрист и той именно сега ви помага. Какво общение може да има светлината с тъмнината? Ние никога няма да се присъединим към вас!
Духоборците, като чуха всичко това, си запушиха ушите и не само не се убедиха в истинността на Православната вяра, но простряха беззаконните си ръце върху пазителите на закона и избесиха всички тези монаси на мястото, където ги намериха. Оттогава и досега това място се нарича фурковуни, тоест гората на бесилките.
След това латинците преминаха на другата страна на Света гора и се доближиха до манастира „Свети Великомъченик Георги“, наричан Зограф. Игуменът на този манастир, преподобни Тома, беше научил преди няколко дни както за нападението върху Света гора от нечестивите еретици, така и за злочестини- те, които щяха да понесат неговите събратя. Той ги насърчаваше, обнадежден от следното чудо. Един добродетелен старец – монах, живееше на манастирското лозе, което се намира на половин час път на югозапад от манастира. Той имаше в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист, наричан от гърците херетизми. Поради тази причина и днес това място се нарича Херово. И когато богомерзките римляни нападнаха Света гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец, според обичая си, като стоял пред иконата на Пресвета Богородица и произнесъл думите: „Радвай се“, чул от светата икона следните думи:
– Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро от тук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в манастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от мене място и са вече наблизо.
Старецът паднал пред иконата и казал:
– Как мога, Владичице, да оставя Тебе, моята Застъпница!
На това гласът от иконата му отговорил:
– Не се грижи за мене, но иди по-скоро!
Когато старецът тръгнал за манастира, за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата с едва неизповедима сила го изпреварила, дошла в манастира и застанала над манастирските порти. Старецът, като пристигна до портите и видя над тях светата икона, се удиви и разказа на всички за станалото откровение. Монасите, като видяха иконата на света Богородица и като чуха за това преславно чудо, прославиха Бога и пречистата Му Майка. А игуменът, узнавайки от това какво нещастие има да постигне манастирските братя, започна да ги съветва да бъдат бодри и да не се страхуват. Той им казваше :
– Отци и братя! „Всички, водени от Духа Божий, са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение.“ Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа, и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас1. Затова, казвам ви заедно с апостола:

– Които сте готови духом и не се боите от мъченията, останете заедно с мен в светата обител, а които се боите – скрийте се с църковните съсъди за малко време, докато премине яростта на еретиците, за да не би от малодушие да изпаднете в хула.
Тогава някои от тези, които се страхуваха от мъки, се скриха в долините, пещерите и храсталаците. А светият игумен с останалите монаси се затвори в кулата. Това те направиха не от страх, а за да използват останалото им, макар и малко време, за да изобличат беззаконната ерес. Мъчителите заобиколиха от всички страни манастира и започнаха да викат към монасите, които бяха в кулата:
– Отворете ни, господа, отворете!
А преподобният игумен им отвърна:
– Не ви знаем откъде сте!
Мъчителите продължиха:
– Ние сме Христови раби и идваме да обърнем и вас, заблудените, на правия път!
А светецът пак им отвърна:
– Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, за- щото апостолът говори: – Ако дори и ангел от небето започне да ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!1 Какъв друг учител търсите? Друг учител търсят само тези, които явно безумстват. Кажете ни вашето учение и ако то е от Бога, ние ще се присъединим към вас и ще ви приемем като братя; ако ли пък не е от Бога, то махнете се от нас!
На това еретиците отговориха:
– Ние сме от Бога и вярваме в Господа Иисуса Христа и проповядваме светото Евангелие. Изпратени сме от блаженейшия Римски папа, който е глава на Църквата, да кажем и на вас, безумните, това, което вие не разбирате, за да се вразумите, да разберете църковните устави и вярно да четете в светия Символ на мярата – „Вярвам в един Бог Отец Вседержител..“, че Преснетият Дух изхожда от Отца и Сина, а на проскомидията да принасяте пресен, а не квасен хляб; вашите свещеници да си бръсна » брадите и с това да не съгрешават в Божията служба, понеже те са женихи на 1Църквата. Ако изпълните всичко това, то от Вседържителя ще получите очищение и ние от радост за нашето покаяние ще се умилостивим. Ако ли пък не, ще ви погубим безжалостно, за да не заемате напразно място на земята.
След като изрекоха тия и други подобни хули, еретиците очакваха отговор от преподобните. Те им възразиха:
– Ние искаме да намерим истината и не обръщаме внимание на нашите съблазни и безумия, защото не се боим от вашите заплахи. Писано е, че трябва да се боим само от Бога, а от човеците няма защо да се страхуваме и затова смело ви казваме: – Никой не може да въстане срещу нас, ако с нас е Бог, Който е праведен и е възлюбил правдата. Сам нашият Господ Иисус Христос; в своето Евангелие каза: „Когато дойде Утешителят, Когото ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца. Той ще свидетелствува за мене“ – и пак: „И Аз ще измоля Отца и ще ни даде друг Утешител, за да бъде с вас во веки -Духът на истината.“ И още: „Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят. Дух Светии. Когото Отец ще изпрати в Мое име. Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.“ Преподобните отци, за доказателство на истината и за да затворят устата на онези, които казват, че Дух Светни изхожда и от Сина, няколко пъти повториха тези свои думи. Освен това те прибавиха и следните свидетелства: „Ако и това не вярвате, духоборци, то научете се от Господния Предтеча и Кръстител Йоан, който видя Светия Дух да слиза като гълъб от небето и да пребъдва върху Сина. От това вижте, че Светият Дух изхожда само от Отца. Това учение поддържа нашата Майка, светата вселенска и апостолска Църква и пои всички свои чеда с онова, което изтича не от Едема, а от Божествените уста на Христа, Който казва: „Проповядвайте Евангелието на всяка твар и който повярва и се кръсти, ще се спаси, а който не вярва, ще бъде осъден“ и още: „Заради това ви казвам, всеки грях и хула ще се простят на човеците, а хулата против Дух Светий няма да се прости и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости, но ако каже против Светия Дух няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия живот. „Защото всички пророци, апостоли и учители, научени от Светия Дух,, са кръщавали, преподавали и учили хората от разните краища на вселената да признаят четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоан, а който прибавя пети евангелист, той да бъде проклет. „Който съблазни едного от малките братя, казва Спасителят, е достоен за мъка, а който съблазнява цялата вселена, както правите вие, как ще се оправдае, за да избегне заслуженото наказание? Кой от седемте богоизбрани събори казва, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина, или кой ог тях е постановил, че трябва да принасяме пресен хляб и да стрижем косите и брадите си, както вие искате? Ти, духоборецо, изпълнен с други седем лукави духове, в кой Христос ни учиш да вярваме? Ти преподаваш не евангелие, а антихристово учение. Пети евангелист ние не намираме, освен Мохамед Сарацински, предтеча на антихриста, който преди вашата пагубна ерес произведе плевел. А що се отнася до нашите преснохлебни мъртви жертви, то това е юдейски обичай. Но вие ще кажете: Нима Христос, препасан, и с тояга в ръка според Писанието, не яде пасха? Да, ще кажем и ние. Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и др. След нея Той, като седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница, установи Своята Пасха. През време на вечерята Той взе хляб, благослови го, раздаде го на учениците си и каза: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло… Ето истинското тайнство. Казано е: взе хляб1, тоест квасен, а не пресен, както вие противозаконно правите и служите, поддържайки Аполинариевата ерес…“
Тези думи на блажените мъже бяха така неприятни за латинците, както са неприятни камъните, хвърлени с прашка, за вълка. Те се спуснаха и запалиха от всички страни светата обител. А причината за всички тия злочестини беше законопрестъпният и нечестив Палеолог, този нов Навуходоносор.
Преподобните и богоносни наши отци, заобиколени от пламъци в кулата подобно на светите трима отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога.
– Владико Господи Иисусе Христе Боже наш, Единородни Сине и Слове Божий, Който като непорочно агне си дал Себе Си на заколение за човешкия род! Ти, Господи, Който си пролял Пречистата си Кръв за Своята Църква и си казал, че силите на ада няма да й надвият, запази тази Своя Църква от вълците, които я унищожават. Умножи, Господи, достоянието Си по цялата вселена – от единия край на земята до другия. Жребият на Твоята Пречиста Майка запази навеки непреклонен и непреодолим; живеещите в него освети, прослави заедно със Себе Си и помилвай; жилищата на Своите светни въздигни в Твоя слава и за наш спомен. Приеми тази молитва от нашите уста като благовонно кадило и погледни на нас милостиво, както милостиво си погледнал на Авраамовата жертва и Иефтаевото всесъжение, понеже си благ и човеколюбец.
След свършването на молитвата, от небето се чу глас:
– „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!“
Като чуха този неочакван глас, мъчителите се уплашиха страшно, но мракът, покриващ духовните им очи, не им позволяваше да проумеят станалото, тъй като Дух Свети, Когото те хулеха, не разпръсна този мрак. Така блажените отци предадоха душите си в Божиите ръце. Те загинаха в огъня през 1276 година, а според един гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския манастир, на 10 октомври 1280 година.
Светите Зографски мъченици са 26, от които 22 монаси и 4 миряни, чиито имена са неизвестни.
Имената на монасите са следните: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприан, Сава, Наков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йосиф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений – клисар. Първият от тях, Тома, беше игумен и водеше разговорите с католиците, а последният, Партений – клисар, беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив. Той разказа на завърналите се братя всичко, което беше станало в кулата, и като живя още 30 дни, предаде душата си на Бога на 10 ноември и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец.
След като извършиха своето злодеяние, беззаконните латинци с голяма ярост се пръснаха по цялата Света гора и нито една обител, кула, скит или монашеска килия не можа да се укрие от тях. Те разориха и изгориха всичко, а манастирските имущества разграбиха. С големи загуби те превзеха най-после и Протата… Извършиха и тук голямо кръвопролитие, като разориха и изгориха всички жилища. Всепреподобният прот1 след дълги изтезания, най-накрая бе обесен пред Протата срещу морето, на мястото, наречено Халкос.
Оттук беззаконните латинци преминаха на другата страна на планината, към юг, където монасите от Ксиропотамския манастир с клонки в ръце ги посрещнаха и ги приветстваха със следните думи:
– Мир Христов да бъде с вас!
Латинците им отговориха:
– Ест и да будет! – и веднага след това заедно с монасите влязоха в манастира. Тук те подариха една част от заграбените богатства и се назоваха ктитори на тази обител. Монасите (каква съблазън!) се съединиха с еретиците. Но Бог, през време на молитвата, когато възгласиха: „За нашия архиепископ в Рим и за благочестивия цар“, погледна от небето и разтърси земята. Това място, където стояха недостойните монаси, както и стени-те на манастира и всички здания се разпаднаха, подобно на Иерихонските стени по времето на Иисус Навин. Само част от една манастирска стена остана наведена за назидание на потомството. Мнозина от латинците загинаха през време на това земетресение, като бяха убити на място. А други, като видяха това знаменателно чудо, със срам и страх избягаха на корабите си. Някои от тях пък се покаяха и останаха като монаси на Атон. Посра- мените от Бога ксиропотамски монаси осъзнаха престъплението си, плакаха горко и като птици без гнезда се скитаха по горите, без да има къде да подслонят глави, понеже техният манастир беше напълно разрушен заради престъпленията им. Заедно с това се прекрати и чудото, което дотогава ставаше в този манастир в чест и слава на свети 40 мъченици. Ето в какво се състоеше това чудо.
След като бе издигнат и украсен съборният храм от приснопаметния и блажен император Роман Лакапин, бе поканен един архиерей да го освети. По време на осветяването, когато архиереят произнесе думите: „Во имя свети четиридесятй мучеников“, стана чудо! При подножието на светия жертвеник израстна едно голямо растение – гъба със стъбла и главички във вид на ябълки на брой четиридесет, според числото на светите мъченици. Тази гъба израсна и се обви около престола. За това предивно чудо всички прославяха Бога и Неговите мъченици. Колкото болни по това време се намираха тук, вкусиха от това растение и оздравяха веднага. Новината за чудото се разпространи по цялата страна. Болните, които след това идваха тук за изцеление, оздравяваха, а които не можеха да дойдат в манастира, изпращаха дарове и получаваха частици от това богодарувано растение, които, след като изяждаха, оздравяваха. Поради многото народ, който идваше тук, растението се свършваше на 9 март, когато Църквата празнува паметта на светите Четиридесет мъченици. Тогава то пак израстваше. Чудото на това благодатно растение надминаваше чудото на Овчата купел в Силоан. Там се изцерявате само оня, който пръв влизаше в нея, а растението изцеряваше всички и навсякъде, където някой вкуси от него. Толкова благодетелко бе чудото. Но дяволът, врагът на православното християнство, който още отначало ненавижда доброто, като не можеше да търпи и да гледа това чудо, започна да се бори, дока го най-сетне желанието му се изпълни. Той увлече окаяните монаси да се съберат на една трапеза с духоборците. Поради гази причина, от тогава чудото се прекрати.
Така Бог наказва онези, които мразят истината. По този именно начин беззаконните духоборци се отплатиха на богопротивните монаси за общуването им с тях. Всяка жертва на нечестивите е неприятна на Бога. Ако те мислят, че ще бъдат в числото на избраниците, то Бог им показва обратното. Така че тези беззаконници нямат основание да се превъзнасят – както бяха посрамени тогава, така ще бъдат посрамени и при Второто Христово пришествие. А православните, макар и да страдат в този свят, се надяват да получат приготвените от Христа Бога блага, което наистина ще бъде…
Скритите монаси, след отиването на духоборците, излязоха от своите потайни места и се върнаха в разорените си и опожарени жилища. Горко оплакваха загиналите си събратя. Цялата Атонска гора, подобно на Рахил, оплакваше чедата си. И кой ли можеше да не плаче, като гледаше всички тези ужаси. Риданието и плачът достигнаха чак до небето, когато монасите заедно с Давида произнасяха думите: „Боже, дойдоха езичниците, друговерците, на мястото, което принадлежи на твоята Пречиста Майка, оскверниха Твоите свети храмове, дадоха труповете на Твоите раби за храна на птиците и зверовете, кръвта им проляха като вода около жилищата им и нямаше кой да ги погребе. Излей гнева Си върху народите, които те хулят и върху държавите, които са отстъпили от православната вяра. Нека скоро да ни посетят Твоите щедрости, защото ние твърде много обедняхме. Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име. Господи, избави ни и заради Твоето име очисти нашите грехове, за да не рекат някога друговерците: „Къде е техният Бог“, и да видят очите ни наказанието им, задето проляха кръвта на Твоите раби. А ние, Твоите раби, ще Те славим, Боже, во веки, и ще предаваме от род в род Твоята хвала, преславните изповедания и предания на светите наши отци.“
Беззаконният цар Михаил Палеолог, който имаше намерение да дойде в Света гора и да унищожи тук Православието, не сполучи, понеже царуването му скоро свърши… През време на един поход срещу Иван Душан, сръбски княз, той се разболя и през декември 1282 г. умря в лагера си, близо до град Бер, неприсъединен към Западната църква и отлъчен от Източната.
Синът му Андроник Палеолог, който беше при него, поради народното негодувание, не дръзна да погребе баща си с царски почести, а заповяда да го заровят през нощта в един близък манастир. Вдовицата на Михаил, Теодора, бе принудена да издаде указ, в който признава истинското изповедание на православната вяра:
„Моята царственост – пише тя – мрази и смята за гнусно това дело – унията, което се случи неотдавна в Църквата и цялата я смути… Както Божията Църква осъди патриарх Век за богохулните му догмати, а заедно с него и Мелитиниот и Метохит (негови съмишленици) и ги отлъчи от себе си, така и царствеността ми… като предпочита пред всичко Божия страх и покорността пред светата Църква, одобрява и възприема това определение и никой не ще ме принуди да върша помени за душата на съпруга и господаря ми.“

Паметта на пострадалите по това време мъченици се празнува заедно с всички светци – светогорски подвижници в първата неделя след неделята на „Всички светии“. Но отделно се празнува паметта на иверските преподобномъченици в Ивер, на ватопедските – във Ватопед. Поради това справедливо и достойно е паметта на нашите преподобномъченици да се празнува и в нашата обител отделно… Това чувствуваха и желаеха и самите братя… И това тяхно желание се изпълни, когато по волята Божия, по-скоро от всякакво очакване, нашата обител се превърна от самочинна в общежителна. Тогава започна празнуването на достойната за прослава памет на тези светци, съобразно тяхното желание, което те бяха изказали в молитвата си към Господа при издъхването им в пламъка: „Господи, въздигни жилищата на твоите светии за Твоя слава и за наш спомен.“
Пиргът или кулата, където пострадали светите преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка „Предвъзвестителка“ се запазила отчасти до 1873 г. Тъй като тя закривала северното здание на манастира и поради старост имало опасност да се срути, се наложило тя да бъде разрушена. А за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на това място паметник. Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат „Житие и страдание на светите Зографски мъченици“, над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се раз-познават и най-дребните предмети. Тоя дивен стълб, след като постоял над храма около три-четири минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици. Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били манастирските братя и много от манастирските гости – пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.
Така Всемогъщият Бог с това небесно знамение над самия паметник, на мястото на страдалческата кончина на монасите изповедници, в самия ден на тяхната памет показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвигът на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към светата Православна Църква… А пречистата и преблагословена Приснодева, нашата Владичица Богородица, която чрез своята икона предизвестила своите поборници монаси за нашествието на неканените, жестоки и богопротивни латинци, с това засвидетелствала своето особено благоволение към почитащите я православно и показала, че на нея и на нейния Божествен Син са противни онези, които с огън и меч и с всякакво насилие разпространяват заедно с християнската вяра примесите на своите неправилни учения и заблуждения.

Използвана литература:

Славянобългарски манастир „Св. вмч Георги Зограф“, „Жития на българските светии“, 2007г., стр. 59-76

Български синодик от XV век

Loading Gallery

Ръкопис южнославянско писмо XV и XVII в., 3 л. От сбирката на В. И. Григоревич (№ 1711)

л. 1

Помени Господи души раби…….

Помени ги благочестивите царе

Бориса цра

Симеона цра

Романа цра

Петра цра

Самуила цра

Радомира цра

Гаврила цра

Асена цра

Калояна цра

Петра цра

Боила цра

Александра цра

Йоан Асена цра

Калимана цра

Михаила цра

Александра цра

л. 2

Костадина цра

Симеона цра

Шегмона цра

Иакова деспота цра

Гергиа цра

Тертера сина его Михаила цра

Коумана деспота цра

Теодра Светслава цра

Александра цра

Асена цра

Страцимира цра

Владислава брата его

Стефана цра

Господина Шишмана цра

Асена цра

Михаила брата его

Страцимира цра

Костадина цра

л. 3

Помени Господи души раби свои в царство своего

Асена цара

Фружина цара

А се помен православним царицам

Янну црцу

Евгения црцу

Елену црцу

Керацу црцу

Кера Марию црцу

Ирину црцу

Керацу црцу

Ефросину црцу

Теодосиу монахию

Използвана литература:

А. Викторова „Собрание рукописей  В. И. Григоревич“, 1879 г., стр. 25

л. 4

Помениги душе раба своих в царствие

Теодору црцу

Марию црцу

Теодору црцу

Анну црцу

Зену црцу

Ефросину црцу

А се упомени архиереи

Еще молимсе прежде, почи

вшиим пресвещеним

архиереом благочестиви

помениги патриарха:

Стефана. патриарха

Варлама. патриарха

л. 5

Помени Господи души раби своих в царствие

Василия патриарха

Висариона патриарха

Макариа патриарха

Марка патриарха

Иоакима патриарха

Макариа патриарха

Леонтиа патриарха

Иоакима патриарха

Романа патриарха

Иоаникиа патриарха

Симеона патриарха

Теодосиа патриарха

Иоаникиа патриарха

Евтимиа патриарха

Тедосиа патриарха

л. 5

А се помен православ… христинем господам и боляром и избранем властелом и ктитором.

Раба Божия Вукашина

Раба Божия Дафина

Раба Божия Милка

Раба Божия Иоана

Раба Божия Пантелеймона

Раба Божия Миле

Раба Божия Миле

Раба Божия Станкоте

 

 

 

Битката при река Ахелой в миниатюри

Loading Gallery

л. 1

Когато дворцовият първосвещеник Константин, наречен Кефала, и Константин, син на Малелиа, изнесли свещения и животворящ кръст в Тракия, всички паднали ничком, заклели се да умрат заедно и потеглили с цялата войска срещу българите.

л. 2

Йоан Гарпсон предвождал отреда на екскунитите, а синът на Марул — този на хиканатите. Роман Аргир, брат му Лъв

л. 3

и Варда Фока предвождали войската; заедно с тях бил и Мелия с арменците и всички други военачалници на темите.

л. 4

Заедно с доместика Лъв освен другите бил също и патриций Константин Липс като негов съветник по всички въпроси.

л. 5

На двадесети август, пети индикт, се завързало сражение между българите и ромеите при река Ахелой.

л. 6

И такава била неведомата и непостижима Божия присъда – ромеите поголовно обърнали гръб и настъпило повсеместно бягство и страшно ридание; едни били смазвани от своите, други били избивани от неприятелите и настанало кръвопролитие, каквото от века не е бивало.

л. 7

Доместикът Лъв се спасил с бягство в Месемврия. В разгара на сражението били убити освен другите Константин Липс, Йоан Грапсон и доста други военачалници.

л. 8

По това време бил изпратен с всички кораби по река Дунав патрицият и друнгарий на флотата Роман, за да помогне на Лъв Фока. Изпратен бил също и Йоан Вогас да доведе печенегите, както беше споменато по-горе. Друнгарий Роман получил заповед да прекара печенегите [през Дунава] срещу българите, за да подкрепят Лъв Фока,

л. 9

но в същото време Роман и Йоан Вогас влезли в спорове и препирни, а печенегите, като ги виждали да спорят помежду си и да се карат, върнали се в своята страна.

 

Текста под миниатюрите се различава малко, вместо византийци е записано гърци. Използвана литература: ГИБИ, том VI, 1965 г., стр. 143